Слънчеви изригвания

Слънчевото изригване е внезапно освобождаване на енергия от повърхността на Слънцето, измервано в X-ray диапазона от спътниците на NOAA. Данните по-долу се обновяват автоматично. Изригвания от клас M и X са тези, които могат да причинят геомагнитни бури 1 до 3 дни след регистрирането им.

Слънчево изригване в момента – последни данни

X-ray потокът от Слънцето се измерва непрекъснато от геостационарните спътници GOES на NOAA. Стойността варира от фонов шум (клас A) до изключителни изригвания (клас X). Всяко повишение на X-ray потока над прага на клас C означава активно изригване на Слънцето – въпросът е само дали е насочено към Земята и колко голяма плазмена маса носи след себе си.

Важно разграничение – самото изригване пристига до Земята за 8 минути под формата на рентгенови лъчи и може да причини незабавни радиосмущения. Свързаната коронална масова емисия – плазменият облак – пристига 1 до 3 дни по-късно и е истинската причина за геомагнитните бури. Две различни явления, две различни времеви скали.

Последни изригвания – таблица по клас и влияние

Таблицата показва последните регистрирани изригвания от NASA DONKI с клас, час на максимума и очаквано влияние върху Земята.

Има ли слънчево изригване днес?

Слънчевото изригване е ежедневно явление при активно Слънце. В пика на слънчевия цикъл изригвания от клас C се регистрират практически всеки ден. Изригвания от клас M се случват средно няколко пъти седмично, а от клас X – няколко пъти месечно при висока активност.

Въпросът не е дали има изригване, а от кой клас е и дали е геоефективно – тоест насочено към Земята. Изригване от активна зона, обърната встрани от Земята, няма практическо значение за геомагнитната обстановка, колкото и силно да е. Обратно, дори умерено M-класово изригване от централната зона на слънчевия диск може да предизвика G2-G3 буря.

За текущата геомагнитна обстановка и дали вчерашното или днешното изригване вече засяга Земята, проверете магнитни бури в момента.

Слънчев вятър – скорост и плътност в момента

Слънчевият вятър е непрекъснат поток от заредени частици, изтичащи от слънчевата корона. При нормални условия скоростта му е 300 до 500 км/с, а плътността – около 5 до 10 протона на кубичен сантиметър. След силно слънчево изригване тези стойности могат да се удвоят или утроят.

Скоростта на слънчевия вятър е основният индикатор за предстояща геомагнитна буря – когато сондата DSCOVR в точката L1 регистрира рязко покачване над 600 км/с, бурята е на 15 до 60 минути разстояние. Критичен е и Bz компонентът на междупланетното магнитно поле: при устойчива южна ориентация (отрицателно Bz) слънчевият вятър се слива с магнитосферата значително по-ефективно и бурята е по-силна.

Как слънчевите изригвания причиняват магнитни бури?

Веригата от слънчево изригване до геомагнитна буря преминава през няколко стъпки. Разбирането им обяснява защо не всяко изригване води до буря и защо прогнозата понякога греши.

Слънчевото изригване освобождава рентгенови лъчи и ултравиолетово лъчение – те пристигат до Земята за 8 минути и йонизират горните слоеве на атмосферата. Резултатът е незабавно поглъщане на радиовълни на дневната страна на Земята – явлението се нарича Дейлингър ефект и може да продължи от минути до часове.

Паралелно, изригването изхвърля корональна масова емисия – облак от милиарди тонове плазма. Ако CME е насочена към Земята, тя пристига след 1 до 3 дни в зависимост от скоростта си – обикновено между 400 и 2000 км/с. При удара в магнитосферата се компресира магнитното поле на Земята от слънчевата страна и се разтяга от противоположната. Това е началото на геомагнитната буря.

Силата на бурята зависи от три фактора – скоростта на CME, плътността на плазмата и ориентацията на вградения Bz компонент. Само при южна ориентация на Bz бурята достига висок клас – при северна ориентация магнитосферата устоява и Kp остава нисък дори при силна CME. Това е причината прогнозата за конкретния Kp е надеждна едва когато сондата DSCOVR измери Bz – тоест 15 до 60 минути преди началото на бурята.

За детайлна информация за геомагнитните бури, Kp скалата и историческите събития вижте страницата за геомагнитна буря.

Класове изригвания A, B, C, M, X

NOAA класифицира слънчевите изригвания по интензитета на X-ray потока в диапазона 1-8 ангстрьома, измерван от спътниците GOES. Скалата е логаритмична – всеки клас е 10 пъти по-силен от предишния.

Клас	X-ray поток (W/m²)	Радио смущения	Риск от CME	Геомагнитна буря
A	под 10⁻⁷	Няма	Практически нулев	Не
B	10⁻⁷ до 10⁻⁶	Незначителни	Много нисък	Рядко
C	10⁻⁶ до 10⁻⁵	Слаби на полюсите	Нисък	При директен удар G1
M	10⁻⁵ до 10⁻⁴	HF смущения, полярни черни зони	Умерен до висок	G1 до G3
X	над 10⁻⁴	Пълен HF блекаут, часове	Висок	G3 до G5

В рамките на всеки клас числото след буквата показва точния интензитет. M5 е пет пъти по-силно от M1. X10 е десет пъти по-силно от X1 – и сто пъти по-силно от M1. Изригванията над X10 понякога се обозначават и като X+.

Слънчева активност и 27-дневният цикъл

Слънцето се върти около оста си за около 27 дни, наблюдавано от Земята. Активните региони – петна и факели, от които произхождат изригванията – могат да оцелеят за повече от един оборот. Това означава, че ако активна зона е причинила буря, тя може да се върне и да причини нова след около 27 дни, ако все още е активна.

Астрофизиците следят именно това – при активна зона, причинила G3 или по-силна буря, прогнозите включват повишен риск 27 дни по-късно. Не е гаранция, но е статистически значима закономерност, използвана в оперативните прогнози на NOAA.

Настоящият слънчев цикъл 25 достигна своя максимум около 2024-2025 г. – по-рано и по-интензивно от първоначалните прогнози. Следва постепенен спад на активността към следващия минимум около 2030 г. Това означава, че броят на значимите изригвания ще намалява постепенно през следващите години.

Пълната картина на космическото време – изригвания, Kp индекс, Шуманов резонанс и прогноза на едно място – е достъпна на страницата за космическо време. За геомагнитната прогноза след последното изригване вижте геомагнитна прогноза за магнитни бури.

Често задавани въпроси

Има ли слънчево изригване днес?

При активно Слънце изригвания от клас C се случват практически ежедневно. Изригвания от клас M – няколко пъти седмично при висока активност. Данните в горната част на страницата показват последните регистрирани изригвания в реално време от NOAA GOES спътниците. Ако X-ray потокът е над прага на клас C, в момента или наскоро е имало активно изригване.

Опасни ли са слънчевите изригвания?

За хората на Земята, защитени от атмосферата и магнитосферата – не директно. Рентгеновото лъчение и частиците се поглъщат преди да достигнат повърхността. Рискът е за астронавти в открития космос и за технологична инфраструктура – GPS, радиовръзки, електромрежи при много силни изригвания (X10+). При G5 бури, предизвикани от X-класови изригвания, са регистрирани прекъсвания на тока в уязвими региони.

Кога ще достигне изригването Земята?

Рентгеновото лъчение от изригването пристига за 8 минути – скоростта на светлината. Свързаната корональна масова емисия пристига след 1 до 3 дни в зависимост от скоростта си. Бавните CME (под 500 км/с) пристигат след 3-4 дни, бързите (над 1500 км/с) – след 1-1.5 дни. Точното пристигане се изчислява с модела WSA-Enlil на NOAA след регистриране на CME.

Каква е разликата между C, M и X клас?

Скалата е логаритмична: всеки клас е 10 пъти по-интензивен от предишния. C1 е 10 пъти по-слабо от M1, M1 е 10 пъти по-слабо от X1. Практически, C-класовите изригвания имат минимален ефект върху Земята, M-класовите причиняват умерени радиосмущения и могат да предизвикат G1-G2 бури, а X-класовите са отговорни за най-силните геомагнитни бури и пълни HF радио блекаути.

Как изригванията са свързани с магнитните бури?

Слънчевото изригване само по себе си не причинява геомагнитна буря – причинява я корональната масова емисия, която понякога го придружава. CME е облак от плазма, изхвърлен в космоса. Ако е насочен към Земята и носи южно ориентирано магнитно поле (отрицателен Bz), при удара в магнитосферата предизвиква геомагнитна буря. Без CME или при северно ориентиран Bz – буря няма дори след силно изригване.